Как помогнах на синовете си да преживеят първата любов

Историите за влюбванията на децата се възприемат от възрастните с усмивка и нежност. Като майка на момче не се интересувах от подробности и детайли.
В крайна сметка децата понякога копират възрастните и се целуват по устните. Какво трябва да правят родителите и особено родителите на „малките булки“?
Мислех си, че това е по-скоро притеснение за родителите на момичетата, разказва Мария Першкина, майка на 3 момчета и блогър.

Започнах да чувам първите разговори за любов на големия ми син Мирон, когато беше на 5 години. Той очевидно не разбираше какво означава тази дума и какво е истинска любов. Но твърдо обяви, че обича Катя от детската градина, затова играе само с нея.
Разказа също така колко е бил наранен, че тя си играела и с друго момче. И сподели на приятеля си от градината, че вече я обича, че иска да се ожени за нея и няма да я даде на друго момче. 
Съпругът ми и аз се отнесохме философски към това: "Е, нашият красавец расте! Той започва да се подготвя за семеен живот по свой собствен начин, играейки ролеви игри, овладявайки ролите на живота на възрастните."
Наистина осъзнавахме, че през този период децата се нуждаят от родителска подкрепа, любов и разбиране повече от всякога. Момчетата до 7 години са много привързани към майка си, така че подкрепата и вниманието ми към любовните истории на моите момчета винаги са били и са сериозни.

На 6 години Мирон научи какво е истинска любов

Момичето се казваше Уляна. Разбрах го веднага: учителките в детската градина също започнаха да ми изпращат снимки, цитираха и разговорите им.
И така, какъв е правилният начин да се отговори на изказването на 6-годишно дете: „Искам да се оженя за Уляна“?
Попитайте го за неговите чувства, преживявания, желания. Разберете как Уляна се отнася с него. Помолете да разкажете за нея. В никакъв случай не критикувайте избора му!
В разговора бъдете внимателни. Покажете, че ситуацията е значима и важна за вас.

Снимка: Guliver / Getty
 

Аз го насърчих да я изненада. Казах му, че е добре да ѝ направи някакъв хубав подарък, да ѝ прави комплименти. За неин личен празник купихме бисквитки сърца в красива кутия с панделка.
Трябваше да видите с каква гордост синът ми носеше кутията в детска градина и колко му беше приятно да поднесе подаръка на своята любима.
Но взаимната любов рядко се случва и не само в детска възраст. Така стана и със сина ми. Беше много болезнено да чуя колко е разстроен, когато ми заяви: „Тя не ме обича!“. Това беше първият път, а след това се случваше отново.

Как да помогнете, ако чувствата не са взаимни?

Просто говорете с него, подкрепете го. Опитайте се да го вдъхновите, развеселете го.
С по-големия ми син сме много близки. Той винаги ми доверява тайни и споделя преживяванията си - пазя ги и не казвам на никого без негово съгласие.
Още нещо – със сина ми имаме много важен ритуал. Всяка вечер преди лягане му казвам колко много го обичаме, че той е най-добрият син и колко сме щастливи, че имаме такова дете.

Какво могат да направят родителите
отговаря семейният психолог Марина Романовская
 

1. Никога не подценявайте чувствата на детето си. Не можете да му кажете, че всичко това са глупости, нито е добре да чува фрази като: „Каква любов на твоите години!?“ „Ти какво разбираш от любов?!”

2. Трябва да приемете чувствата му сериозно. Говорете за това, че любовта е много важна в живота на човека, че ни помага да бъдем хора, помага ни да пораснем и да решаваме проблеми в отношенията.

3. Говорете с него за неговата любовта и чувствата му. Попитайте: "Защо я харесваш?" , „Какво те привлече в нея? „Защо тя е специална за теб?“

4. Не критикувайте избора му. Не казвайте, че е не е хубава, че не е достатъчно добра, че не е достойна за него.
Не е необходимо да му натяквате, че сега не е време за любов, че това ще се отрази зле на обучението и т.н.

5. Слушайте го внимателно и му помогнете да си подреди приоритетите. Обсъдете какво е важно за него сега, обсъдете дългосрочните му цели, помогнете му да си организира режима, така че да може да съчетае училище и личен живот.

6. Бъдете чувствителни и внимателни. Не забравяйте да обърнете внимание на такива сериозни прояви като:

- продължителен отказ от храна;

- нарушения на съня ;

- възможни мисли за самоубийство.

Основното нещо е спокойно да го изслушате, да го оставите да говори, да обсъдите проблемите с него и да му предложите своята помощ.
Обградете го с внимание, любов, грижа и ме покажете колко е важен той за вас. И ако не можете сами да разрешите проблема, се свържете със специалист.

Мона Василева